Изключително е досадно когато опцията „undo” не е активна. Обикновено хората зад ситуациите заминават в die scheiße liste, който нараства всеки ден.

Непостоянството пречи дори да водя блог. Което ме кара да се замисля дали и него да не го сложа във въпросният лист, а после да отворя нов и да симулирам ново начало, което никак няма да е ново?

Серията от абсурдни сънища се завърна. Донякъде е реалистична, донякъде си е тотално абсурдна. Този сън дори се повтаря, което е главната причина, за да го опиша. Просто е изключително забавен. Нека го възприемем като ритуал: Прочетете останалото »

Всъщност ще си ги номерирам. Поредната причина да напусна България. След като цените на техника, която търся от близо 6 месеца в България се оказва висока 3 пъти повече отколкото на същата техника в САЩ и след като намерих човешки магазин, от който да ми я изпратят… Прочетете останалото »

Днес ми прилоша тъй като не бях спал няколко дни и поисках да си тръгна по-рано от работа.

За да се прибера и да видя как е разбит прозореца на избеното помещение, което гледа към улицата. Между другото, живея сравнително на центъра в Пловдив.

Обаждаме се в полицията, след като отворихме, за да видим, че нищо не е обрано, само дето липсваха прозорците и обясняваме с подробности ситуацията на дежурният на управлението ни.

Получихме много еднозначен отговор:
„След като не ви е откраднато нищо, аз какво да направя?”

Прочетете останалото »

Оказах се на купон в двуетажна къща, като до вторият етаж се достигаше чрез дървена вита стълба. Аз естествено бях в кухнята и гледах как се приготвя храната за вечерта. Тайно си бях откраднал сандвич с лютеница, когато чух, че по стълбите се качват още гости. Първи влезна оператор с камера, който успя да заснеме как ми виси един залък от устата. Спомням си, че промърморих, че мразя камери. След оператора с камерата се качиха и останалите гости, някои от които ми бяха по-познати от други. По пътя си по стълбите чух познат глас, който спомена, че около входа имало някакъв луд, който разправял истории и взел за слушател една от девойките, които се качваха с тях. Прочетете останалото »

Преди известно време се оказа, че от фирмата към която работя, не могат да ми превеждат заплатата по сметка, която не е свързана с банката, с която работят. Затова ми отвориха сметка във въпросната банка и ми предоставиха договор, който трябва да подпиша с тях.

За нещастие след няколко преживявания в стил acid house, ми се наложи да изтегля пари от най-близкият ATM. Естествено, не успях да си спомня кода, но успях да си блокирам картата за сметка на това. Реших да изчакам и да се обадя когато мога на телефона, който е изписан на картата ми. Обадих се, изчаках 10 минути, но накрая се свързах с оператор, който ми заяви, че трябва да отида до банката, за да ми отблокират картата. До тук добре, но се оказа, че банката не работи когато аз не работя. С други думи, трябва да излезна от работа. Прочетете останалото »

Пробирам се от кратко пътешествие и виждам, че всички около мен са болни от загадъчна болест. Обзела ги е треска и кашлят непрекъснато. В момента, в който приближа предмет наподобяващ фенерче, то започва да се топи. Малко по-късно ситуацията се влоши и хората останаха без въздух. Зачервавиха се и не можаха дори да помолят за помощ. Така всъщност няколко починаха пред очите ми. После дойдоха някакви гости, които се разболяха от същото нещо, но за щастие по разтопеното фенерче, успях да извикам бърза помощ панически.

След това ми се губят няколко момента както винаги, възможно е да съм изгубил съзнание. Спомням си, че ме изписаха от болница и видях човек, който не съм виждал в последните няколко години. Изненадах се, че точно този човек ме посрещна и не успях да скрия усмивката от лицето си. За нещастие краката ми се подкосиха и паднах на пода в болницата. От носа ми започна да капе тъмно черна, плътна течност. Изплаших се и внезапно започнах да кашлям колкото сили имам. Започнах да губя самообладание и точно в този момент от гърлото ми изкочи черен пул с размерите на чип от казино.

18 часа е, оставт 5 минути до тръгването на влака. Изваждам жесток късмет и успявам да си купя билет, след което започвам да тичам към коловоза, на който е композиран влака. Успявам да влезна, отдъхвам си и продължавам да вървя назад във вагона докато си намеря добро място. Виждам леко познато лице, но не знам дали е той. Решавам все пак да седна пред него. Оставям си багажа, в който е част от техниката, с която пътувам. Близо 4 чанти, като след инцидента с едната от тях, започнах да ги броя всеки път. И така едно, две, три, четири, всичко е с мен. Сядам и си отдъхвам най-накрая. Прочетете останалото »

Едва ли някой освен мен знае точно колко ми е писнало от DM партита. В началото преди 4 години беше доста по-интересно. Тогава групата не се слушаше толкова масово и нещата бяха непредвидими. Никога не знаехме колко хора ще се появят. В момента нещата са почти ясни от пръв поглед. На 17ти имах имен ден, който бях планирал да празнувам. Предлагайки ми изключително добри условия, нямаше как да откажа. Проблемите всъщност дойдоха часове преди самото събитие, както и предположих.
Прочетете останалото »

В момента живея и работя в Пловдив уж временно, но с всеки изминал ден усещам как града и хората в него ме погубват. Такъв е и случаят с „Клубът на обречените мечти”. Това е заведение, което се намира в центъра на града и е успяло да просъществува със субкултурната си програма. Имах прекрасната възможност да го посещавам малко след като бях приет в гимназия, което ще рече преди около 10 години. Заведението беше едно от малкото, в които обстановката създаваше уют, който по това време нямаше в останалите заведения. В най-ранният период на този клуб, малко след като беше отворен, все още нямаше витрини и бяха сложили полиетиленови прозорци, с други думи найлони. От там дойде и самото име на заведението. Сегашният собственик беше барман, който работеше на смяна. От прекрасната капандура или по-скоро половин отворен покрив влизаха лъчи слънчева светлина, които се подчертаваха от цигареният дим. За по-малко от 1-2 години, заведението получи почти култов статут и дълго време можеше да срещеш прекрасни хора, с които бихте имали доста общо. Прочетете останалото »