Никога не съм бил почитател на Wordpress или YSIWYG редакторите, но изненадващо доживях и да ги използвам. Естествено изготвянето на специфичен модел и изглед е било винаги по-забавно и по-интересно, затова и си добавих журнал към личният сайт, но подозирам, че много скоро никой няма да го чете, тъй като е на английски и тъй като не се обновява регулярно.

Що се отнася до външният вид на блога, взаимствал съм няколко различни идеи и съм ги приложил в/у ето това. Докато все още говоря за външният вид е редно да вметна: Фона на страницата не е сканиран от тапетите на баба ми! Решил съм и да спестя няколко позьорски снимки.

Изготвянето, модифицирането, кирилизирането и интегрирането ми отне близо 1 седмица при средно отделени 1/2 часа на ден. Ако трябва да съм честен, би ми било много по-лесно, ако не трябваше да пиша на кирилица. Да, осъзнавам, че това е една от националните ни гордости като българи. Също така и че се е съхранила през годините, в които държавата ни е нямало на картата, но все пак… Ако погледнем малко по-утопично на нещата, бих се радвал всички да говорим и пишем на един език. По-важното е какво казваш и дали имаш право да го изкажеш, а не на какъв език ще го направиш. Жалкото е, че дори и някой висшестоящ да е на подобно мнение, мнозинството винаги ще му се смее.

Наскоро ми се наложи да чуя отново думата „българщина”, която е ме накара да се замисля дали това не е причината, да имам желание да имигрирам. Дали това е причината да ме е срам, да призная, че съм българин. Много българи на едно място никога не е добра идея. Резултатите са катастрофални, а хората си измиват ръцете с точно тази дума „българщина”, която трябва да обясни поведението им. Пропуснах да спомена, че се използва предимно от българи зад граница. Донякъде е описание на това, как в България всички разбират от всичко. Донякъде е описание на „удар под кръста”. А донякъде и на липса на комуникативност и уважение спрямо хора, които имат нещо общо. Истината е, че понякога не може да се опишат чисто човешки взаимоотношения, различия във виждания и т.н. с точно тази дума. Затова и никога не съм я използвал. Все пак съм българин и българщината ме касае. За да не ме касае… трябва да не съм българин. Нещо по което работя усърдно и се надявам след няколко години да успея. Надявам се да стане незначима подробност, която да обяснява странното ми име, което е с гръцки произход.

По предварителни планове блога трябва да е завършен към началото на август. Като се надявам, че ще компенсира и помогне за преудоляването на апатията и разочарованието, с която съм изпълнен. Надявам се че хората, които съм игнорирал, ще проявят някакво макар и минимално разбиране.