Серията от абсурдни сънища се завърна. Донякъде е реалистична, донякъде си е тотално абсурдна. Този сън дори се повтаря, което е главната причина, за да го опиша. Просто е изключително забавен. Нека го възприемем като ритуал: Прочетете останалото »

Оказах се на купон в двуетажна къща, като до вторият етаж се достигаше чрез дървена вита стълба. Аз естествено бях в кухнята и гледах как се приготвя храната за вечерта. Тайно си бях откраднал сандвич с лютеница, когато чух, че по стълбите се качват още гости. Първи влезна оператор с камера, който успя да заснеме как ми виси един залък от устата. Спомням си, че промърморих, че мразя камери. След оператора с камерата се качиха и останалите гости, някои от които ми бяха по-познати от други. По пътя си по стълбите чух познат глас, който спомена, че около входа имало някакъв луд, който разправял истории и взел за слушател една от девойките, които се качваха с тях. Прочетете останалото »

Пробирам се от кратко пътешествие и виждам, че всички около мен са болни от загадъчна болест. Обзела ги е треска и кашлят непрекъснато. В момента, в който приближа предмет наподобяващ фенерче, то започва да се топи. Малко по-късно ситуацията се влоши и хората останаха без въздух. Зачервавиха се и не можаха дори да помолят за помощ. Така всъщност няколко починаха пред очите ми. После дойдоха някакви гости, които се разболяха от същото нещо, но за щастие по разтопеното фенерче, успях да извикам бърза помощ панически.

След това ми се губят няколко момента както винаги, възможно е да съм изгубил съзнание. Спомням си, че ме изписаха от болница и видях човек, който не съм виждал в последните няколко години. Изненадах се, че точно този човек ме посрещна и не успях да скрия усмивката от лицето си. За нещастие краката ми се подкосиха и паднах на пода в болницата. От носа ми започна да капе тъмно черна, плътна течност. Изплаших се и внезапно започнах да кашлям колкото сили имам. Започнах да губя самообладание и точно в този момент от гърлото ми изкочи черен пул с размерите на чип от казино.

18 часа е, оставт 5 минути до тръгването на влака. Изваждам жесток късмет и успявам да си купя билет, след което започвам да тичам към коловоза, на който е композиран влака. Успявам да влезна, отдъхвам си и продължавам да вървя назад във вагона докато си намеря добро място. Виждам леко познато лице, но не знам дали е той. Решавам все пак да седна пред него. Оставям си багажа, в който е част от техниката, с която пътувам. Близо 4 чанти, като след инцидента с едната от тях, започнах да ги броя всеки път. И така едно, две, три, четири, всичко е с мен. Сядам и си отдъхвам най-накрая. Прочетете останалото »

Дразнещ звън. 7.00, будилникът. Още един гнусен и безразличен ден започва. А как не ми се иска да се бях събуждал изобщо. Дали някой ден преди да умреш, ще се събудиш с мисълта: „Ей този ми е последният, честно” Както и да е, затворих очи с идеята, че ще ги отворя веднага. Тоест само за малко, хихи. Да, но уви не беше малко, а и не беше добра идея. Изгубих за момент връзка между сън и реалност и едва ли не започнах да сънувам неща, които и до този момент ми е трудно да повярвам, че не са истина, понеже бяха по-реални от доста други, които ми се случват напоследък. Напоследък осъзнавам как няма смисъл изобщо да разговарям с хората и че е хубаво да се прави с профилактична цел, по възможност на някоя неутрална тема като климатичните промени, глобалното затопляне и подобни неща. Прочетете останалото »