Едва ли някой освен мен знае точно колко ми е писнало от DM партита. В началото преди 4 години беше доста по-интересно. Тогава групата не се слушаше толкова масово и нещата бяха непредвидими. Никога не знаехме колко хора ще се появят. В момента нещата са почти ясни от пръв поглед. На 17ти имах имен ден, който бях планирал да празнувам. Предлагайки ми изключително добри условия, нямаше как да откажа. Проблемите всъщност дойдоха часове преди самото събитие, както и предположих.
Прочетете останалото »

В момента живея и работя в Пловдив уж временно, но с всеки изминал ден усещам как града и хората в него ме погубват. Такъв е и случаят с „Клубът на обречените мечти”. Това е заведение, което се намира в центъра на града и е успяло да просъществува със субкултурната си програма. Имах прекрасната възможност да го посещавам малко след като бях приет в гимназия, което ще рече преди около 10 години. Заведението беше едно от малкото, в които обстановката създаваше уют, който по това време нямаше в останалите заведения. В най-ранният период на този клуб, малко след като беше отворен, все още нямаше витрини и бяха сложили полиетиленови прозорци, с други думи найлони. От там дойде и самото име на заведението. Сегашният собственик беше барман, който работеше на смяна. От прекрасната капандура или по-скоро половин отворен покрив влизаха лъчи слънчева светлина, които се подчертаваха от цигареният дим. За по-малко от 1-2 години, заведението получи почти култов статут и дълго време можеше да срещеш прекрасни хора, с които бихте имали доста общо. Прочетете останалото »