Всъщност ще си ги номерирам. Поредната причина да напусна България. След като цените на техника, която търся от близо 6 месеца в България се оказва висока 3 пъти повече отколкото на същата техника в САЩ и след като намерих човешки магазин, от който да ми я изпратят… Прочетете останалото »
Днес ми прилоша тъй като не бях спал няколко дни и поисках да си тръгна по-рано от работа.
За да се прибера и да видя как е разбит прозореца на избеното помещение, което гледа към улицата. Между другото, живея сравнително на центъра в Пловдив.
Обаждаме се в полицията, след като отворихме, за да видим, че нищо не е обрано, само дето липсваха прозорците и обясняваме с подробности ситуацията на дежурният на управлението ни.
Получихме много еднозначен отговор:
„След като не ви е откраднато нищо, аз какво да направя?”
Оказах се на купон в двуетажна къща, като до вторият етаж се достигаше чрез дървена вита стълба. Аз естествено бях в кухнята и гледах как се приготвя храната за вечерта. Тайно си бях откраднал сандвич с лютеница, когато чух, че по стълбите се качват още гости. Първи влезна оператор с камера, който успя да заснеме как ми виси един залък от устата. Спомням си, че промърморих, че мразя камери. След оператора с камерата се качиха и останалите гости, някои от които ми бяха по-познати от други. По пътя си по стълбите чух познат глас, който спомена, че около входа имало някакъв луд, който разправял истории и взел за слушател една от девойките, които се качваха с тях. Прочетете останалото »
Преди известно време се оказа, че от фирмата към която работя, не могат да ми превеждат заплатата по сметка, която не е свързана с банката, с която работят. Затова ми отвориха сметка във въпросната банка и ми предоставиха договор, който трябва да подпиша с тях.
За нещастие след няколко преживявания в стил acid house, ми се наложи да изтегля пари от най-близкият ATM. Естествено, не успях да си спомня кода, но успях да си блокирам картата за сметка на това. Реших да изчакам и да се обадя когато мога на телефона, който е изписан на картата ми. Обадих се, изчаках 10 минути, но накрая се свързах с оператор, който ми заяви, че трябва да отида до банката, за да ми отблокират картата. До тук добре, но се оказа, че банката не работи когато аз не работя. С други думи, трябва да излезна от работа. Прочетете останалото »
В момента живея и работя в Пловдив уж временно, но с всеки изминал ден усещам как града и хората в него ме погубват. Такъв е и случаят с „Клубът на обречените мечти”. Това е заведение, което се намира в центъра на града и е успяло да просъществува със субкултурната си програма. Имах прекрасната възможност да го посещавам малко след като бях приет в гимназия, което ще рече преди около 10 години. Заведението беше едно от малкото, в които обстановката създаваше уют, който по това време нямаше в останалите заведения. В най-ранният период на този клуб, малко след като беше отворен, все още нямаше витрини и бяха сложили полиетиленови прозорци, с други думи найлони. От там дойде и самото име на заведението. Сегашният собственик беше барман, който работеше на смяна. От прекрасната капандура или по-скоро половин отворен покрив влизаха лъчи слънчева светлина, които се подчертаваха от цигареният дим. За по-малко от 1-2 години, заведението получи почти култов статут и дълго време можеше да срещеш прекрасни хора, с които бихте имали доста общо. Прочетете останалото »
Никога не съм бил почитател на Wordpress или YSIWYG редакторите, но изненадващо доживях и да ги използвам. Естествено изготвянето на специфичен модел и изглед е било винаги по-забавно и по-интересно, затова и си добавих журнал към личният сайт, но подозирам, че много скоро никой няма да го чете, тъй като е на английски и тъй като не се обновява регулярно.
Що се отнася до външният вид на блога, взаимствал съм няколко различни идеи и съм ги приложил в/у ето това. Докато все още говоря за външният вид е редно да вметна: Фона на страницата не е сканиран от тапетите на баба ми! Решил съм и да спестя няколко позьорски снимки. Прочетете останалото »
