Comments for blog dot trinoxol dot com http://blog.trinoxol.com ich bin ein blogger Wed, 09 Jul 2008 01:24:37 +0000 http://wordpress.org/?v=2.2.1 Comment on Досада… by Denitsa http://blog.trinoxol.com/dosada/#comment-25 Denitsa Wed, 16 Apr 2008 09:39:30 +0000 http://blog.trinoxol.com/dosada/#comment-25 Симулант! :P А като няма опция undo това си е предизвикателство - един вид, не можеш да изтриеш обстоятелствата и се налага да реагираш по най-добрият възможен начин. А това развива изобретателността, съобразителността и способността да псуваш изразително! :D Успех!!! Симулант! :P

А като няма опция undo това си е предизвикателство – един вид, не можеш да изтриеш обстоятелствата и се налага да реагираш по най-добрият възможен начин. А това развива изобретателността, съобразителността и способността да псуваш изразително! :D
Успех!!!

]]> Comment on Да изпуснеш влака by Denitsa http://blog.trinoxol.com/da-izpusnesh-vlaka/#comment-24 Denitsa Sat, 22 Sep 2007 20:54:54 +0000 http://blog.trinoxol.com/da-izpusnesh-vlaka/#comment-24 Ха, сънища за влак. Това си е класика. Предполага се, че изпуснатият насън влак символизира тревогата за пропуснати възможности и за изплъзващото се време. Мрака на вечерта, изгубеното малко място "in the middle of nowhere", затруднената комуникация - все класики показващи, че личността се чувства изолирана, изоставена и неразбрана. Поне така твърдят дебелите книги. Лично мен ме впечатлява, че помниш сънищата си в такива детайли. Не знам дали помниш всичко, което сънуваш, но и само някои сънища да са, пак е впечатляващо. Истината е, че повечето хора твърдят, че не сънуват, просто, защото не помнят нищо като се събудят. Ако всичко което сънуваш е толкова живо и образно, че и в цветове - доста хора сънуват в черно-бяло - и го помниш така добре, не пропускай да записваш. Може да се получи крайно интересна сбирка. Ето ти тук едни пример какво се случва, когато интересни хора записват интересните си сънища http://www.slovo.bg/old/litvestnik/205/lv0205009.htm Ха, сънища за влак. Това си е класика. Предполага се, че изпуснатият насън влак символизира тревогата за пропуснати възможности и за изплъзващото се време. Мрака на вечерта, изгубеното малко място „in the middle of nowhere”, затруднената комуникация – все класики показващи, че личността се чувства изолирана, изоставена и неразбрана.
Поне така твърдят дебелите книги. Лично мен ме впечатлява, че помниш сънищата си в такива детайли. Не знам дали помниш всичко, което сънуваш, но и само някои сънища да са, пак е впечатляващо. Истината е, че повечето хора твърдят, че не сънуват, просто, защото не помнят нищо като се събудят. Ако всичко което сънуваш е толкова живо и образно, че и в цветове – доста хора сънуват в черно-бяло – и го помниш така добре, не пропускай да записваш. Може да се получи крайно интересна сбирка. Ето ти тук едни пример какво се случва, когато интересни хора записват интересните си сънища
http://www.slovo.bg/old/litvestnik/205/lv0205009.htm

]]> Comment on Още една сутрин by trinoxol http://blog.trinoxol.com/oshte-edna-sutrin/#comment-17 trinoxol Mon, 13 Aug 2007 05:45:06 +0000 http://blog.trinoxol.com/oshte-edna-sutrin/#comment-17 Защо хората трябва да се регистрират? - Като за начало, за да имам по-голям контрол над това, което се коментира. За да знам по-лесно кой е написал дадено нещо и да не си играя, да проверявам IP адреси. Кое ме вълнува и кое не ме вълнува донякъде си е моя работа, никога не може да си напълно сигурна. А защо ме няма… е съвсем друга тема. Защо хората трябва да се регистрират?
- Като за начало, за да имам по-голям контрол над това, което се коментира. За да знам по-лесно кой е написал дадено нещо и да не си играя, да проверявам IP адреси.
Кое ме вълнува и кое не ме вълнува донякъде си е моя работа, никога не може да си напълно сигурна.
А защо ме няма… е съвсем друга тема.

]]> Comment on Още една сутрин by Denitsa http://blog.trinoxol.com/oshte-edna-sutrin/#comment-16 Denitsa Fri, 10 Aug 2007 20:15:25 +0000 http://blog.trinoxol.com/oshte-edna-sutrin/#comment-16 Защо е толкова важно да съм регистрирана, за да оставя коментар? Завиждам на хората, които помнят сънищата си. Често се събуждам с идеята, че току що насън съм прозряла нещо изумително, потресаващо епохално, нещо истинско...., споменът за което обикновено изчезва преди още да съм си измила зъбите. Остава само усещането, че съм изгубила безвъзвратно нещо ценно. Не мога да обясня съня ти, не мога и да го тълкувам. Обаче сред разнообразните ми вярвания, фигурира убедеждението, че няма случайности и за всяко нещо си има причина. Счита се, че фазата на съня, в която човек сънува и, която е по-скоро на границата между будно и небудно състояние, действа като повдига границата между Аз и То, между съзнание и подсъзнание и позволява за кратък и объркан миг да надзърнеш в странното, необяснимо и често плашещо съдържание на "долния етаж" на ума, тъй да се каже. Ако някой изобщо може да каже, какво как и защо е съдържал този твой сън, това си ти - би трябвало да са теми, които те вълнуват или ти се натрапват в ежедневието, но които по една или друга причина си решил да подтиснеш, затова те са намерили друг път да се освободят, да изпуснат парата, един вид. Уточнение: нито за миг не се заблуждавам, че нещо от това, което имам да кажа тук или, където и да било те вълнува. Просто по природа съм тъпа и упорита, а ти напоследък не се появяваш на местата, където обичайно те тормозя, затова, прибегнах, до мястото, където те има. Защо е толкова важно да съм регистрирана, за да оставя коментар?
Завиждам на хората, които помнят сънищата си. Често се събуждам с идеята, че току що насън съм прозряла нещо изумително, потресаващо епохално, нещо истинско…., споменът за което обикновено изчезва преди още да съм си измила зъбите. Остава само усещането, че съм изгубила безвъзвратно нещо ценно.
Не мога да обясня съня ти, не мога и да го тълкувам. Обаче сред разнообразните ми вярвания, фигурира убедеждението, че няма случайности и за всяко нещо си има причина.
Счита се, че фазата на съня, в която човек сънува и, която е по-скоро на границата между будно и небудно състояние, действа като повдига границата между Аз и То, между съзнание и подсъзнание и позволява за кратък и объркан миг да надзърнеш в странното, необяснимо и често плашещо съдържание на „долния етаж” на ума, тъй да се каже.
Ако някой изобщо може да каже, какво как и защо е съдържал този твой сън, това си ти – би трябвало да са теми, които те вълнуват или ти се натрапват в ежедневието, но които по една или друга причина си решил да подтиснеш, затова те са намерили друг път да се освободят, да изпуснат парата, един вид.
Уточнение: нито за миг не се заблуждавам, че нещо от това, което имам да кажа тук или, където и да било те вълнува. Просто по природа съм тъпа и упорита, а ти напоследък не се появяваш на местата, където обичайно те тормозя, затова, прибегнах, до мястото, където те има.

]]>