Оказах се на купон в двуетажна къща, като до вторият етаж се достигаше чрез дървена вита стълба. Аз естествено бях в кухнята и гледах как се приготвя храната за вечерта. Тайно си бях откраднал сандвич с лютеница, когато чух, че по стълбите се качват още гости. Първи влезна оператор с камера, който успя да заснеме как ми виси един залък от устата. Спомням си, че промърморих, че мразя камери. След оператора с камерата се качиха и останалите гости, някои от които ми бяха по-познати от други. По пътя си по стълбите чух познат глас, който спомена, че около входа имало някакъв луд, който разправял истории и взел за слушател една от девойките, които се качваха с тях.

Както и да е, малко по-късно се разпъна екран в хола и се стартира прожекция на концерт на Minerve. Идеята беше да се заснеме клип с хората, които гледат записа и дори вече се беше появил и втори оператор. Съвсем в хумористичен стил реших да скоча върху насъбралата се тълпа, която ме понесе към предната част на стаята. Помолих да ме пренесат назад като по пътя си взех кристална купа, която за малко щях да бутна от масата в хола. Абсурда се оказа пълен в момента, в който видях Дарт Вейдър в задната част на публиката. Дали беше той или просто човек с неговият костюм, така и не ми стана ясно. Започнах да се смея, като ми беше направена забележка да престана. Малко след това замерих Вейдър с топка целофан, за да му привлека вниманието. В момента, в който се обърна към мен, го замерих със свита на топка, празна пластмасова чаша, която рикошра ужасно смешно от шлема му. Вейдър се ядоса и извади пистолет със сгаваема цев. По-скоро беше някаква уникална играчка, която беше сглобена от още 10 и подобно на матрьожка или по-скоро стайна антена, цевта се разгъваше срещу мен. Момента, в който избухнах в смях беше точно когато от всяка цев или по-скоро от всеки сегмент на цевта започна да пада цена. Дръпнах цевта по-далеч от лицето си и започнах да се смея с все сили.