Серията от абсурдни сънища се завърна. Донякъде е реалистична, донякъде си е тотално абсурдна. Този сън дори се повтаря, което е главната причина, за да го опиша. Просто е изключително забавен. Нека го възприемем като ритуал:

Нормални градски улици, като в един момент започват да се появяват реалистични статуи на пияни мъже, които уринират по стените. Толкова реалистични, че човек се замисля дали това не са истински мъже. Които са заспали докато се подкрепят на някоя от стените. Е, не са. Но преди да стигнем до тях, нека споменем, че часът, в който се развива действието е близо до 3 сутринта. Изгонили са ни от последното заведение, в което е имало група хора, които едва ли познавам. Но изглежда те са ме/ни познавали. Срещата завършва с фотосесия в такси, което стои 20 минути пред клуба. Сесията се изразяваше в това да се снима на абсолютна тъмнина… А и хората бяха прекалили с червено вино. В крайна сметка се оказах в таксито главно заради сесията и си тръгнах малко след това. Което естествено се явява грешката.

Подобно на ниско бюджетен филм на ужасите в стил Тарантино излезнах на азиатска улица, в която хората са облечени като самураи и нинджи. (Какъв абсурд, а ? Неволно се превърнах в участник в среднощна игра, в която от всеки ъгъл те гонят въпросните хора докато не влезнеш в един от магазините и не си купиш нещо. В играта важат правилата, че каквото бутнеш по пътя, трябва да го купиш. И така се започва идиотска гонитба в 3 сутринта от страна на нормални хора облечени в смешни костюми и дървени мечове.

Накрая се озовах в магазин за мебели и домашни потреби, в който имаше достатъчно врати, за да изгубя хората, които ме следяха, но уви не избягах от продавачката/собственичката, която май беше и клонирана или поне имаше сестра, която прилича на нея. Малка, досадна азиатка, която настояваше да си купя нещо от магазина. Нищо не си купих и се разправях, понеже не успях да счупя нищо по пътя си.

По-интересното беше, че в клуба чух песни, които не съществуват, но ми допаднаха. Жалко, че не мога да ги възстановя, но кой знае…