Дразнещ звън. 7.00, будилникът. Още един гнусен и безразличен ден започва. А как не ми се иска да се бях събуждал изобщо. Дали някой ден преди да умреш, ще се събудиш с мисълта: „Ей този ми е последният, честно” Както и да е, затворих очи с идеята, че ще ги отворя веднага. Тоест само за малко, хихи. Да, но уви не беше малко, а и не беше добра идея. Изгубих за момент връзка между сън и реалност и едва ли не започнах да сънувам неща, които и до този момент ми е трудно да повярвам, че не са истина, понеже бяха по-реални от доста други, които ми се случват напоследък. Напоследък осъзнавам как няма смисъл изобщо да разговарям с хората и че е хубаво да се прави с профилактична цел, по възможност на някоя неутрална тема като климатичните промени, глобалното затопляне и подобни неща. В крайна сметка някой сами се махат, други са по-интересни и приятни за разговор, но в един момент всички са ти ужасно безразлични с изключение на няколко души, с които пък трудно може да проведеш разговор.

В ситуация, в която се очакваше да подходя по дипломатично, си изпуснах малко нервите, но не съжалявам. За всяко нещо си има време, а за някои неща това време е минало. Само че в сънищата не винаги се ръководят от логичното, нито от реалното, а и понякога се случва точно обраното. Подобна беше и ситуацията тази сутрин. Без избщо да зная къде съм, започна да ми звъни телефона и да ми обясняват как съм можел да подходя толкова егоистично и защо съм си позволил подобно поведение, че всъщност не съм бил прав и т.н. Което донякъде ме зарадва, донякъде ме изненада. Сега като се замисля, едва ли ще се случи някога, но това е хубавто на сънищата. Не се развиват логично. Уговорих се да се видя с човека, с който бях прекалил малко и това донякъде събуди някакви спомени за предишен сън, в който имаше разходки, дъжд. Наложи се да присъствам на някакъв купон, на който бях помъкнал доста неща и самото им прибиране отне доста време, да не говорим, че на купона имаше и хлапе, което бутна една камера. В последствие разбрах, че обектива и се е откачил и че снимките са се осветили. В същото време вече говорих по телефона и търсих кино, в което прожектират стари филми. Накрая се озовах на легло в бял салон с няколко монитора, на които се изписваха данни за състоянието ми. Повечето от тях предлагаха инфрачервена картина на вътрешните ми органи. Картината по-скоро беше променлива под формата на цикъл и започна да излиза от нормалното само когато помръдвах. Успях да се събудя моментално с идеята, че закъснявам за работа. Но ми трябваше 2-3 минути, за да се успокоя. Сърцето ми биеше силно и прескачаше няколко удара. Поех си няколко пъти дълбоко въздух и отидох да измия лицето си с надеждата да се върна в реалността възможно най-бързо.

Доста силен сън, който по принцип няма много смисъл да се описва, след като едва ли мога да пресъздам ситуацията, а и тълкуването му е нещо, което ще тормози главата ми до края на деня. Но все пак, ето ме… близо час по-късно, на работното място, занимавайки се със съвсем други неща при сериозно нарушена концентрация.

Какво ли би могло да означава подобен сън и защо съм го сънувал изобщо?